Ники Петканов – за мечтите, младите и други скрити диаманти на нашия град

         Не питам Николай Петканов дали можем да започнем разговора на „ти“, защото би завъртял очи или в отегчение, или заради небивалия ми изказ. И в това има логика. Някак не звучи на място да говорим за Николай и за етикети. Защото той не е от хората, които поставят бариери. Дори напротив – по-скоро е от тези, които умишлено биха обиколили от край до край някоя граница и биха изучили параметрите ѝ само за да се научат как да я прескочат. И именно като такъв избирам да го опиша. Рушител на граници. Събирач на истории. Иноватор. Катализатор. От хората, които вдъхновяват. Които, когато ги видиш, знаеш, че ще те обогатят и научат на нещо.

        Затова и сме си избрали точно днес да си говорим с него – за града, за младите, за мечтите, превърнали се в амбиции и в амбициите до успехи. Заслушвам се между редовете на отговорите му, за да си открадна допълнителни съвети. И чакам. Да се потопят в мен. Да видя и Варна, и младите, и мечтите, споделени през неговите очи.

         Пожелавам и на Вас … приятно гмуркане из редовете. 

✼ Ако те помоля да ни се представиш с три думи, кои биха били те?

Визионер, Творец, Мечтател…

✼ От години се занимаваш с продажби, маркетинг, реклама, предприемачество, лична мотивация, коучинг. Отстрани звучи доста, а понякога сигурно е и изморително. Кой е твоят неизчерпаем източник на енергия?

Най-силният извор на енергия е моето семейство. На първо място – дъщеря ми, която винаги успява да ме изненада и провокира, по нейния си особено щекотлив начин, и най-вече като се обърне към мен с думите „ Татенце… Защо да не…“ А след 25 години съвместен живот със съпругата ми, тя вече е придобила онези качества, които са силно развити в т.н. порода „работещи майки“, които само с един поглед, едно изражение или една дума могат да те изстрелят нагоре… Дори и споделеното мълчание е абсолютно достатъчно… Какво си говорим с нея сутрин рано – за стратегии, таргети, политика, оценки на въздействието и други подобни щуротии… понякога си мисля „Какво ли ще е и ние да сме като другите семейства, които си говорят за обикновените неща от живота?“.

Но най-неизчерпаемият източник на енергия е онова чувство на благодарност, което виждам в очите на студентите и курсистите, които преминават през нашите обучения, и резултатите, които постигат в бизнеса и живота си след това.

✼ Какви теми засягаш най-често с тях и какво послание им отправяш?

Говорим си за това, какви възможности имат в нашата страна и как могат да се развиват професионално. Искам по-бързо да преодолеят онези страхове, които ги спират да постигат мечтите си… Но най-вече мечтая, да останат в България и да търсят своето професионално развитие тук. Защото на друго място винаги ще бъдат „онези“.Онези, за които на никого не му пука и никой не го е грижа за тях… Винаги ще бъдат чужденците, които не са „добре дошли“, и ще им дават само късче от това, което наистина заслужават.

„Призванието ми, както открих за себе си преди няколко години, е да давам. Давам им време. Искам да спестя на младежите поне 10 години от живота им и да започнат по-бързо да правят бизнес, с който да подкрепят икономиката на града и държавата или да променят живота си, като им дам определен